Даниел Маргнов
  • НАЧАЛО
  • ИЗКУСТВО
  • ОТНОШЕНИЯ
  • СЕБЕПОЗНАНИЕ
  • ПИСАНИЦИ
  • ЗА МЕН
Даниел Маргнов

Големият малък свят на Сей Шонагон

Даниел Ма̀ргнов от Даниел Ма̀ргнов
в Изкуство
A A
Големият малък свят на Сей Шонагон

Кomachi, Ono no | “Sei Shōnagon” | 1002

Дори ако през периода Хейан (VIII-XII в.) бяха създадени само „Генджи-моногатари“ и „Записки под възглавката“, това пак щеше да е „златен век“ за японската литература. – Цветана Кръстева

В живота ни има периоди, в които сякаш не ни се случва нищо интересно. В такива момени човек се пита дали живота му не е скучен и започва да се улавя как с лека завист сравнява ежедневието си с чуждото. Питаме се защо се получава така, че другите сякаш живеят пълноценен и вълнуващ живот, докато ние сме зациклили в грижи и битовизми.

И ако в динамичното настояще това са по-скоро моментни състояния, то за японската писателка Сей Шонагон е било цялата ѝ реалност. Въпреки високия социален статус на работата й, ежедневието й било изключително сиво и еднообразно. Следобедната разходка с карета извън стените на двореца ѝ се струвала цяло събитие, а най-далечното й пътуване било до близкия храм; Сей прекарвала почти цялото си време в двореца, и то основно в две-три стаи; месец след месец хората, с които се срещала били едни и същи; работата й била обвързана изцяло само с това да отдава безмълвно чест, да знае кога трябва да се поклони и да помни всички сложни титли на по-високопоставените лица.

Въпреки това ако се зачетете в шедьовъра ѝ “Записки под Възглавката” (The Pillow Book) ще останете с усещането, че си е прекарвала чудесно. Не е ясно откъде е дошла идеята за заглавието, но може би донякъде се свързва с факта, че всяка вечер придворната дама е заспивала с дневника си под възглавницата, като от време на време е записвала някоя мисъл или съзерцание.

Кomachi, Ono no | “Sei Shōnagon” | 1002

В творбата можем да открием въпросите, които си е задавала, като например “кое е най-хубавото време от деня?” Съзерцанията ѝ как през лятото нощта ѝ е любима (особено ако вали дъжд); през пролетта предпочита зората; през есента, залеза, а през зимата – утрото. Като събитие в деня си тя описва падането на слана по клоните на сливово дърво или пък удоволствието от нежното потропване на дъждовни капки върху покрива. Бихте се запитали кое му е интересното на всичко това, но ако се вгледате по-внимателно ще уловите деликатното удовлетворение от малките неща и как привидно тривиални моменти от бита се превръщат в източник на дълбоко удовлетворение.

В малката книжка Сей прави списък с всички думи, които ѝ звучат интригуващо, както и с имена на места, които звучат романтично. Също така, наред с онова, което я радва, описва и малките неща, които я дразнят: как някой разказва прекалено подробно някоя, иначе интересна история; нещо умно, което е пропуснала да каже в някой разговор, понеже ѝ е хрумнало по-късно.

Кomachi, Ono no | “Sei Shōnagon” | 1002

Така докато четем сборника на Сей малко по малко започваме да потъваме в нейния детайлен свят и когато затворим задната корица ни се иска животът ни да изглежда поне наполовина интересен колкото нейния. Ако обаче отделим момент и се замислим, ще осъзнаем, че със своя дневник авторката ни е предоставила инструментите, с които да наситим и своето ежедневие с подобна пъстрота. Така открили тайната, че всичко е заложено в самите нас, всеки сам за себе си може да забави ежедневието и поне за миг да се огледа наоколо. Именно в тези моменти човек може да открие цяла една вселена от чудеса, които се случват дори в най-незначителните детайли на живота.

“Записки под възглавката” не оставя в нас желанието да я препрочитаме отново и отново, а напротив, провокира ни сами да напишем свой дневник за всички малки и големи вълнения в живота си.

За мен

Даниел Маргнов

Даниел Мàргнов

Life Coach

Здравей, аз съм Даниел! Създател съм на платформата за самопознание ЕВДЕМОН. Занимавам се с life coaching и съм сертифициран в областта на клиничната психология.

Instagram

  • екип ракета 🚀
  • city vibes
  • нещо от архива 🌺
  • the shadow man 🫥
  • supernova 💥
  • Нова година, нов кеф. ✨
  • Горската нинджа 🥷🏻
  • “Настоящето й миналото време
навярно заедно минават в бъдещето време,
а бъдещето се съдържа в миналото.
Ако цялото време винаги съществува,
цялото време е непоправимо.
Което е могло да бъде, е абстракция —
постоянна възможност
само в света на разсъжденията.
Което е могло да бъде и което е
сочат към един и същи край — все в настоящето.
Стъпки отекват в паметта
през прохода, по който не поехме,
към врата, която не отворихме
към градината с розите.”  Томас Стърнс Елиът - Бърнт Нортън

Най-четени

  • Да се събудиш преди да заспиш

    0 споделяния
    Сподели 0 Tweet 0
  • Обичта на другите идва с обичта към себе си

    0 споделяния
    Сподели 0 Tweet 0
  • Могат ли да се променят хората?

    0 споделяния
    Сподели 0 Tweet 0
  • Защо не харесваме себе си

    0 споделяния
    Сподели 0 Tweet 0
  • Защо никой не ни оценява?

    0 споделяния
    Сподели 0 Tweet 0

Хвърчаща мисъл

Категории

  • Изкуство (6)
  • Отношения (5)
  • Писаници (4)
  • Себепознание (5)

Свързани постове

Франсиско Гоя и чудовищата в главите ни
Изкуство

Франсиско Гоя и чудовищата в главите ни

Испанецът Франсиско Гоя е един от изключителните художници от края на 18 и началото на 19 век. Роден в семейство...

от Даниел Ма̀ргнов
24/12/2022
Дарвин и човешката природа
Изкуство

Дарвин и човешката природа

Няма как да не се запитаме защо емоциите често триумфират над разума. Постоянното търсене на партньор, дори като се чувстваме...

от Даниел Ма̀ргнов
24/12/2022
Юго и как да се справим с неприятелите
Изкуство

Юго и как да се справим с неприятелите

През бурната си шестдесетгодишна кариера Виктор Юго се бори яростно за онова, в което вярва: републиканско правителство, забрана на смъртното...

от Даниел Ма̀ргнов
24/12/2022
Следващ пост
Юго и как да се справим с неприятелите

Юго и как да се справим с неприятелите

  • екип ракета 🚀
  • city vibes
  • нещо от архива 🌺
  • the shadow man 🫥
  • supernova 💥
  • Нова година, нов кеф. ✨
  • Горската нинджа 🥷🏻
  • “Настоящето й миналото време
навярно заедно минават в бъдещето време,
а бъдещето се съдържа в миналото.
Ако цялото време винаги съществува,
цялото време е непоправимо.
Което е могло да бъде, е абстракция —
постоянна възможност
само в света на разсъжденията.
Което е могло да бъде и което е
сочат към един и същи край — все в настоящето.
Стъпки отекват в паметта
през прохода, по който не поехме,
към врата, която не отворихме
към градината с розите.”  Томас Стърнс Елиът - Бърнт Нортън
  • Политика за Поверителност

© 2023 Даниел Мàргнов

Няма резултати
Виж всички резултати
  • НАЧАЛО
  • ИЗКУСТВО
  • ОТНОШЕНИЯ
  • СЕБЕПОЗНАНИЕ
  • ПИСАНИЦИ
  • ЗА МЕН

© 2023 Даниел Мàргнов