Юго и как да се справим с неприятелите

През бурната си шестдесетгодишна кариера Виктор Юго се бори яростно за онова, в което вярва: републиканско правителство, забрана на смъртното наказание, училищна и затворническа реформа, Съединени европейски щати и правото да живееш свободно. Въпреки посмъртното му признание обаче, приживе е бил особено нехаресван в определени среди, именно заради противопоставянето му на някои установени норми.

Както подсказва строгият вид от портрета му, Юго е знаел много добре как да се справя с критиците. През 1845 г. неговият приятел, академикът и политик Абел Франсоа Вилмен, изпада в отчаяние заради слухове относно сексуалната си ориентация. Последват атаки срещу работата му от неприятели в професионалните кръгове и, докаран до своя предел, едва не посяга на живота си. За щастие Юго е бил едновременно добър приятел и страхотен утешител и постепенно успява да го отърси от мъката му:

„Имаш врагове! Е, кой ги няма? Гизо има врагове, Тиер има врагове, Ламартин има врагове. Аз самият не се ли боря от двадесет години с враговете си? Не прекарах ли двадесет години в това да бъдеш мразен, подвеждан, предаван, хулен, подиграван и обиждан? Книгите ми не са ли осмивани и действията ми не са ли подигравани? Залагани са ми безброй капани и дори съм попадал в някои от тях…Но какво от това? Научил съм се на презрение. Едно от най-трудните, но и най-необходими качества в живота е да се научиш да проявяваш презрение. Презрението закриля и смазва. То е като броня и брадва. Имаш врагове? Такава е съдбата на всеки, който е направил нещо полезно или е лансирал нова идея. Това е необходима сянка, хвърляна зад всичко, което блести. Славата трябва да има врагове, както в светлината винаги има комари. Не се притеснявай за това; просто проявявай презрение. Поддържай духа си спокоен и живота си ясен. Никога не доставяй на враговете си удовлетворение от мисълта, че са успели да ти причинят скръб или болка. Бъди щастлив, весел, презрителен и непоклатим.”