Дарвин и човешката природа

Няма как да не се запитаме защо емоциите често триумфират над разума. Постоянното търсене на партньор, дори като се чувстваме добре сами; безразборното тъпчене с въглехидрати и сладкиши, които не винаги ни се ядат; силата на груповата лоялност, дори когато групата не заслужава много преданост; постоянния стремеж към социален статус, дори когато не ни се занимава с хората.

Провокиран от подобни размисли натуралистът от 19 век Чарлз Дарвин има какво да ни научи. Роден в Англия през 1809 г. той израства в заможно семейство на интелектуалци. На връщане от пътуване през Тихия океан, Дарвин посещава островите Галапагос, където с особено любопитство открива животински и растителни видове, напълно различни от онези по родните му земи. Повлиян от това си откритие започва проучвания, в резултат на които през 1859г. издава великата си творба “Произход на видовете”. Дванадесет години по-късно обаче, решава, че хората не са разбрали напълно значението на идеите му и през 1871 г., издава „Произходът на човека и половият отбор“.

Авторът споделя, че е смятал да нарече книгата си „Възходът на човека“ — но се е отказал, понеже това би внушило идея за прогрес. Онова, което е искал да постигне по-скоро е било да покаже, че въпреки очевидния технически напредък от миналите векове, съвременните хора все още са на същото морално ниво или може би малко по-ниско от своите далечни предци.

Основният му аргумент е, че фундаменталните ни психологически характеристики са се развили, за да спомогнат оцеляването ни в далечното минало. Например на биологично ниво, ние (като цяло) сме привлечени от въглехидратите, защото през цялото развитие на човечеството са били изключително трудни за намиране в природата, а са били ценен източник на бърза енергия. Едва сега, в най-модерни времена това вродено желание се е обърнало срещу нас и жаждата ни за захар, която по времето на Дарвин се превърна в основна индустриална стока, вече се счита за нещо вредно за здравето. Ще отнеме хилядолетия докато наследените ни инстинкти се адаптират към тази нова реалност.

В продължение на тези разсъждения можем да открием, че причината да искаме да бъдем харесвани се корени в обстоятелството, че това е било от особена важност в социалната ни еволюция. Буквално е било въпрос на живот и смърт да бъдем харесвани от социума си, защото от това е зависела сигурността и прехраната ни. Ловците са отказвали да споделят улова си с онези, които не харесват, а останалите са им отказвали помощ и дори са ги прокуждали от местообитанието им.

Най-основен, разбира се, остава момента с размножаването, което се е явявало и най-важното нещо през цялото ни развитие. Така основно място в умовете ни са заемали въпросите за партньор и дете, въпреки че в модерния свят на пренаселване, оцеляваното на човечеството не зависи от възпроизвеждането. Именно в личните отношения най-ясно личи до каква степен човешкия живот е по-скоро продиктуван от еволюционно наследени емоции и усещания, отколкото от разумно взети решения. Проявата на разум като цяло е съвсем ново допълнение към човешката природа, което, напълно очаквано, не всеки притежава. Затова и водещи теми в обществото ни са именно сексът, задоволяването на нуждите и търсенето на слава.

Можем да се обличаме и да караме коли, но все още носим наследеното от приматите и този, макар и разочароващ факт, не е по наша вина. Чарлз Дарвин ни учи да сме състрадателни и към тази по-примитивна част от самите нас, подчинена на емоции и чувства, защото тя е естествена част от цялото ни съществуване.