Понякога ни се струва, че сякаш всички наоколо имат задни мисли и, като че ли не са останали хора, с които да общуваме свободно. Изглежда сякаш всеки има някаква цел, за която иска да ни използва, сякаш всички се вълнуват само от пари и влияние и, в крайна сметка заключваме, че не са останали добри и състрадателни хора.
Попаднем ли в клопката на подобни размисли, значи сме стигнали повратната точка, в която предразсъдъците ни, до такава степен са поели контрол над преценката ни, че е време да им обърнем внимание и да поработим над смекчаването на влиянието им.
Всеки има предразсъдъци. Те са естествена функция на психиката, която има за цел да предполага възможния изход от определена ситуация, на база опита ни до сега. Целта им е да ни защитават от разочарование, болка, предателство и т.н. Колкото повече се страхуваме от определени ситуации и колкото по-голяма би била болката за нас от негативния изход, толкова по-силни стават предразсъдъците ни в тази посока. Колкото повече ни е страх да не бъдем наранени, толкова по-убедени и мнителни сме към новопоявилите се хора в живота ни.
Тук се появява и проблемът – склонни сме да прекратим комуникацията си с определен човек, само защото ни е страх, че може да ни нарани. Така без особени доказателства и само според преценката на предразсъдъците си отхвърляме някой, който може би е имал потенциала да се превърне във верен приятел. Действителността обаче е, че предразсъдъците ни почти никога нямат реално отношение към конкретния човек, върху който ги проектираме в настоящето. За жалост влиянието им е толкова силно, че замъглява преценката ни и в комбинация с някоя наша несигурност, са способни да отблъснат и най-търпеливите хора. Степента, в която ги проектираме е в директна връзка с онова, което ни е наранило в миналото – проблеми в детството, за които сме забравили; несподелена любов, която ни е разтърсила, докато сме съзрявали; някое предателство, свързано с човек, който сме смятали за приятел.
Онова, по което можем да ги разпознаем е безплодно негативната им проява. Например когато мислим за някого нещо много по-лошо, отколкото реално сме видели у него; страхуваме се, ядосваме се или отказваме да си сътрудничим без конкретна причина; преценяваме го без да сме имали време да видим истинската му същност и без да сме положили усилия да го опознаем. Това се получава, защото въображението ни е изпълнено с неприятни преживявания, резултат от болезнени ситуации в миналото, които не ни позволяват да допуснем едно по-невинно и обнадеждаващо настояще.
Подхождаме с много повече агресия, подозрение, страх или съмнение, отколкото е оправдано в дадения момент. Развиваме безкрайни диалози в главите си, като дори за миг не допускаме, че реално е напълно невъзможно (независимо колко изкусни психолози сме) да пресъздадем цял един човек, само със силата на въображението си. Не си даваме сметка, че илюзорния събеседник в ума ни е само плод на онова, което познаваме и реално е продължение на нас самите, просто представен под друга форма. Така веднъж потънали в подобни размисли, в нас се пораждат емоции, които неволно свързваме с въпросния човек и внезапно се оказва, че не го харесваме, само заради собствените си предразсъдъци.
Това провокира и лошото ни отношение, което смятаме за оправдано, а човекът насреща дори не подозира с какво ни е засегнал. Разбира се, ответната реакция на напълно незаслужената грубост, която сме проявили, тълкуваме като, че сме били прави през цялото време и така без някаква реална причина двамата се отчуждаваме и дори намразваме, а предразсъдъците ни се затвърждават и втвърдяват в убеждения.
Теорията за влиянието на предразсъдъците и проектирането им върху другите е добре изучена и звучи напълно правдоподобно. Трудното е, че е изключително сложно да разберем какво всъщност проектираме. Твърде вглъбени сме в себе си, за да видим собствените си предразсъдъци. Не можем да разберем как изкривяваме оценките си за другите и губим представата си за това кое е предразсъдък и кое разумна причина. Тук на помощ ни се явява просто упражнение, което да ни помогне да бъдем по-осъзнати.
Можете да опитате, като на празен лист запишете какво генерално очаквате от хората. Списъкът може да изглежда по следния начин:
— Хората с пари са осъдителни и лоши;
— Добрите хора биват използвани;
— Не мога да разчитам на ничия помощ, когато имам нужда;
— Хората се интересуват само от парите и статуса;
— Другите тайно ми се присмиват или подиграват;
Може да се изненадате колко негативен ще се окаже списъка. Когато сте готови е време да се запитате защо вярвате във всяко едно от твърденията. Привидната логика ще ни подскаже: защото това е реалността. Но както всичко свързано с човешката психика, истината няма как да е толкова проста. Този отговор е само защитна реакция на съзнанието ни, с която опитва да предпази усещането ни за добра преценка. Истината, всъщност, се крие в миналото ни и онова, което несъзнателно е отровило преценката ни за всички, които срещате в настоящето. Тази защита се подсилва особено много, ако с времето сме се убедили в правотата на предразсъдъците си, без да допускаме, че най-вероятната причина да мислим така, са хората, с които се обграждаме.
Веднъж щом желанието ни да общуваме по-качествено надделее над комфорта да се само-убеждаваме в правотата си, ще започне наистина трудната част. Идва моментът за истинско вникване в себе си и търсене на причината да виждаме света в тези тъмни нюанси. Кои са хората в миналото ни, които са отговорни за изграждането на особено мрачните ни предразсъдъци?
Върнете се към листа от по-рано и след всяка точка запишете по една личност от миналото, която за първи път ви е убедила в съответния предразсъдък. Така ще се окажете пред определен набор от имена и спомени, които да започнете да изследвате. Постепенно ще забележите, че твърдения като „хората с пари са осъдителни и лоши“ всъщност се отнася до много конкретен човек в много конкретен момент, докато идеята, че финансовото положение определя личностните характеристики на някой, е напълно безполезна и прекалено обща. Също така ще откриете, че не добротата е онова, което лесно бива използвано от другите, а наивността; и, че можете да разчитате на хората за помощ, ако подбирате приятелите си по-предпазливо.
Има предразсъдъци, които са по-трудни за разпознаване и са по-добре скрити зад личните ни пристрастия. Но можем, с помощта на упражнения, да се научим да се освобождаваме от някои от техните по-коварни, макар и невидими, пипала. Хората наистина могат да са трудни, лоши или коварни, в това няма съмнение, но реалността е, че всъщност не хората като цяло са проблемът. Почти сигурно става въпрос за хора, които са ни безпокоили преди много време и сме положили особено големи усилия да забравим.
Щом веднъж смекчим влиянието на предразсъдъците си, и вярата, че всички са лоши, само защото някога някой се е отнесъл лошо с нас, ще успеем да изградим и една по-позитивна вяра в човечеството. А така ще дадем шанс на повече хора, от които можем да спечелим и няколко наистина ценни приятелства.
За мен
Даниел Мàргнов
Life Coach
Здравей, аз съм Даниел! Създател съм на платформата за самопознание ЕВДЕМОН. Занимавам се с life coaching и съм сертифициран в областта на клиничната психология.
Най-четени
Хвърчаща мисъл
