Даниел Маргнов
  • НАЧАЛО
  • ИЗКУСТВО
  • ОТНОШЕНИЯ
  • СЕБЕПОЗНАНИЕ
  • ПИСАНИЦИ
  • ЗА МЕН
Даниел Маргнов

Предимството на слабата памет

Даниел Ма̀ргнов от Даниел Ма̀ргнов
в Себепознание
A A
Предимството на слабата памет

Dali, Salvador | “The Persistence of Memory” | 1931

Често се случва да забравим нещо. Забравяме ключовете от вкъщи, имената на някои познати или продукти от списъка за пазаруване. Но това, което може да се счита за неудобство на битово ниво, се оказва несравнима благословия на емоционално. Истината е, че се справяме с повечето трагедии в живота си не чрез реални решения и разум, а чрез склонността си да забравяме. Така популярната крилата фраза “времето лекува”, всъщност е израз именно на факта, че умовете ни са така устроени, че дори най-тежките ни спомени рано или късно избледняват. Заедно с хубави спомени като залез споделен с любим, вкуса на смокините през есента или интересна книга от преди няколко години, забравяме и ужасите, които сме били сигурни, че никога няма да преодолеем. Колкото и емоционални да сме в дадена ситуация, можем да сме сигурни, че ще дойде момент, в който ще забравим за какво е била цялата драма и ще се чудим за каква глупост сме се стресирали.

Прочут пример за това е историята за английският литературен критик и есеист Сирил Конъли, който открил своя тетрадка по латинска граматика, която е писал на 10-годишна възраст. На първата страница прочел следното, написано с невръстния му почерк: „Никога (подчертано три пъти) не забравяй колко нещастен беше днес, 11 февруари 1913 г.“ Няколко десетилетия по-късно, докато се взира в написаното с изумена и развеселена физиономия, се запитал какво толкова го е разстроило в онзи далечен ден. Колкото и да се чудел обаче не можел да си спомни, въпреки че явно тогава е смятал, че ще го тормози завинаги.

Dali, Salvador | “Archeological Reminiscence of Millet's Angelus” | 1934

Забравянето понякога ни изглежда като предателство, защото част от нас иска да остане лоялна към някои страдания завинаги, защото самата ни идентичност се чувства неизличимо обвързана с тях. Но умовете ни са ефективни, несантиментални машини, които трябва да разчистят място за нови преживявания, така че в крайна сметка дори най-лошите ни спомени стават мъгляви и далечни. Може да осъзнаем, че са минали години, без да сме се сетили за грешка, за която някога сме смятали, че ще помрачи живота ни завинаги. Или дори да забравим името или лицето на човек, чието отсъствие някога ни се е струвало като края на света.

Може да се оплакваме, че понякога запомняме трудно или забравяме това-онова, но всъщност трябва да сме благодарни. Ако си спомняхме всеки случай, когато някой се е държал нелюбезно, всяка обида, изпречила се на пътя ни, всяка грешка, която сме извършили и всяка надежда, която е била осуетена, животът бързо щеше да стане нетърпим. За щастие сме надарени със специална неспособност – неспособността да помним вечно.

За мен

Даниел Маргнов

Даниел Мàргнов

Life Coach

Здравей, аз съм Даниел! Създател съм на платформата за самопознание ЕВДЕМОН. Занимавам се с life coaching и съм сертифициран в областта на клиничната психология.

Instagram

  • екип ракета 🚀
  • city vibes
  • нещо от архива 🌺
  • the shadow man 🫥
  • supernova 💥
  • Нова година, нов кеф. ✨
  • Горската нинджа 🥷🏻
  • “Настоящето й миналото време
навярно заедно минават в бъдещето време,
а бъдещето се съдържа в миналото.
Ако цялото време винаги съществува,
цялото време е непоправимо.
Което е могло да бъде, е абстракция —
постоянна възможност
само в света на разсъжденията.
Което е могло да бъде и което е
сочат към един и същи край — все в настоящето.
Стъпки отекват в паметта
през прохода, по който не поехме,
към врата, която не отворихме
към градината с розите.”  Томас Стърнс Елиът - Бърнт Нортън

Най-четени

  • Да се събудиш преди да заспиш

    0 споделяния
    Сподели 0 Tweet 0
  • Обичта на другите идва с обичта към себе си

    0 споделяния
    Сподели 0 Tweet 0
  • Могат ли да се променят хората?

    0 споделяния
    Сподели 0 Tweet 0
  • Защо не харесваме себе си

    0 споделяния
    Сподели 0 Tweet 0
  • Защо никой не ни оценява?

    0 споделяния
    Сподели 0 Tweet 0

Хвърчаща мисъл

Категории

  • Изкуство (6)
  • Отношения (5)
  • Писаници (4)
  • Себепознание (5)

Свързани постове

Защо никой не се интересува от нас?
Себепознание

Защо никой не се интересува от нас?

Всеки е имал моменти, в които се замисля за суровата безразличност на света наоколо. Сякаш никой не се интересува от...

от Даниел Ма̀ргнов
24/12/2022
Как да си простим
Себепознание

Как да си простим

Защо понякога не можем да си простим? Да, именно онази грешка, към която се връщаме и се вманиачаваме в идеята...

от Даниел Ма̀ргнов
24/12/2022
Защо никой не ни оценява?
Себепознание

Защо никой не ни оценява?

Понякога ни се струва, че въпреки стремежа ни да бъдем добри и услужливи, сякаш никой не оценява усилията ни да...

от Даниел Ма̀ргнов
24/12/2022
Следващ пост
Как да си простим

Как да си простим

  • екип ракета 🚀
  • city vibes
  • нещо от архива 🌺
  • the shadow man 🫥
  • supernova 💥
  • Нова година, нов кеф. ✨
  • Горската нинджа 🥷🏻
  • “Настоящето й миналото време
навярно заедно минават в бъдещето време,
а бъдещето се съдържа в миналото.
Ако цялото време винаги съществува,
цялото време е непоправимо.
Което е могло да бъде, е абстракция —
постоянна възможност
само в света на разсъжденията.
Което е могло да бъде и което е
сочат към един и същи край — все в настоящето.
Стъпки отекват в паметта
през прохода, по който не поехме,
към врата, която не отворихме
към градината с розите.”  Томас Стърнс Елиът - Бърнт Нортън
  • Политика за Поверителност

© 2023 Даниел Мàргнов

Няма резултати
Виж всички резултати
  • НАЧАЛО
  • ИЗКУСТВО
  • ОТНОШЕНИЯ
  • СЕБЕПОЗНАНИЕ
  • ПИСАНИЦИ
  • ЗА МЕН

© 2023 Даниел Мàргнов