Даниел Маргнов
  • НАЧАЛО
  • ИЗКУСТВО
  • ОТНОШЕНИЯ
  • СЕБЕПОЗНАНИЕ
  • ПИСАНИЦИ
  • ЗА МЕН
Даниел Маргнов

Франсиско Гоя и чудовищата в главите ни

Даниел Ма̀ргнов от Даниел Ма̀ргнов
в Изкуство
A A
Франсиско Гоя и чудовищата в главите ни

Goya, Francisco | “A Way of Flying” | 1816

Испанецът Франсиско Гоя е един от изключителните художници от края на 18 и началото на 19 век. Роден в семейство от средната класа през 1746 г. във Фуендетодос в Арагон, Гоя е признат от съвременниците си за гений в изобразителното изкуство. Познаваме цикълът му “Ужасите на войната”, наред с творби като “Трети май 1808 г.”, портрета му на Чарлз IV и семейството му, както и “Голата маха”. Въпреки това, най-завладяващат е шедьовърът, който създава през 1799 г., озаглавен “Сънят на разума ражда чудовища”.

Заглавието е централно в творбата и е изобразено върху бюрото в долния ляв ъгъл, защото според художника нощта е времето, когато всички тревоги и страхове излизат от подсъзнанието и започват да тровят мислите ни. Именно тях символизира и всяко от чудовищните животни на Гоя – мрачните мисли, които могат да ни нападнат в тишината на нощта. Често посланията им са съвкупност от най-ужасните определения за нас самите, които някога сме чували (вероятно от хората, около които сме израснали): не си добър в това, което правиш, не си достатъчно умен, много си затворен и т.н.

Goya, Francisco | “The Sleep of Reason Produces Monsters” | 1816

Ако някое от тези, така наречени чудовища, опита да ни навреди през деня успяваме да го отблъснем с разумни аргументи, но в тишината на нощта разумът губи силата си и лесно можем да се поддадем на коварните му схватки: защо съм такъв? ще бъда ли щастлив някога? струва ли си да продължавам да се боря? Шепотите бродят из сенките на съзнанието ни и ни карат да губим надежда, потъвайки вечер след вечер в дълбините на отчаянието.

За да им се противопоставим се налага да постъпим, както бихме постъпили към истински зверове – да ги опознаем, да разберем от къде идват и така да намерим начин да ги опитомим. Ще забележим, че някое говори с гласа на баща ни; друго пък се отнася с нас с пренебрежението на майка ни; ще видим онова, което странно прилича на приятел, който се е надсмял над наша постъпка или черта, а може би ще срещнем и онова, което ни напада с критиката на бивш партньор. Събуждат се, когато сме преуморени, когато сме сами или когато преминаваме през труден период. Не ги срещаме обаче, докато се разхождаме сред природата или докато прекарваме времето си с любими хора. Сякаш ги е страх именно от моментите, в които сме спокойни и се занимаваме с онова, което обичаме. Моментите, в които се наслаждаваме на живота.

Нужно е да укротим тези зверове с цялото уважение, което дължим на нещо, което има силата да ни убие. Да построим здрави клетки от солидни аргументи срещу тях и да намерим утеха в идеята, че ще стават все по-безобидни, колкото по-разумен и спокоен е живота ни. С достатъчно нежност и състрадание можем да се надяваме, че ще достигнем момент, в който дори в най-тъмната нощ, докато тези чудовища ръфат намордниците си и блъскат по решетките, ще се обичаме достатъчно, че да не се страхуваме от яростта им. Защото ако обичаме себе си и си позволяваме да изживяваме всичко онова, което ни доставя удоволствие, няма да вярваме и на дума, която излиза от муцуните на зверовете в ума ни.

За мен

Даниел Маргнов

Даниел Мàргнов

Life Coach

Здравей, аз съм Даниел! Създател съм на платформата за самопознание ЕВДЕМОН. Занимавам се с life coaching и съм сертифициран в областта на клиничната психология.

Instagram

  • екип ракета 🚀
  • city vibes
  • нещо от архива 🌺
  • the shadow man 🫥
  • supernova 💥
  • Нова година, нов кеф. ✨
  • Горската нинджа 🥷🏻
  • “Настоящето й миналото време
навярно заедно минават в бъдещето време,
а бъдещето се съдържа в миналото.
Ако цялото време винаги съществува,
цялото време е непоправимо.
Което е могло да бъде, е абстракция —
постоянна възможност
само в света на разсъжденията.
Което е могло да бъде и което е
сочат към един и същи край — все в настоящето.
Стъпки отекват в паметта
през прохода, по който не поехме,
към врата, която не отворихме
към градината с розите.”  Томас Стърнс Елиът - Бърнт Нортън

Най-четени

  • Да се събудиш преди да заспиш

    0 споделяния
    Сподели 0 Tweet 0
  • Обичта на другите идва с обичта към себе си

    0 споделяния
    Сподели 0 Tweet 0
  • Могат ли да се променят хората?

    0 споделяния
    Сподели 0 Tweet 0
  • Защо не харесваме себе си

    0 споделяния
    Сподели 0 Tweet 0
  • Защо никой не ни оценява?

    0 споделяния
    Сподели 0 Tweet 0

Хвърчаща мисъл

Категории

  • Изкуство (6)
  • Отношения (5)
  • Писаници (4)
  • Себепознание (5)

Свързани постове

Дарвин и човешката природа
Изкуство

Дарвин и човешката природа

Няма как да не се запитаме защо емоциите често триумфират над разума. Постоянното търсене на партньор, дори като се чувстваме...

от Даниел Ма̀ргнов
24/12/2022
Юго и как да се справим с неприятелите
Изкуство

Юго и как да се справим с неприятелите

През бурната си шестдесетгодишна кариера Виктор Юго се бори яростно за онова, в което вярва: републиканско правителство, забрана на смъртното...

от Даниел Ма̀ргнов
24/12/2022
Големият малък свят на Сей Шонагон
Изкуство

Големият малък свят на Сей Шонагон

Дори ако през периода Хейан (VIII-XII в.) бяха създадени само „Генджи-моногатари“ и „Записки под възглавката“, това пак щеше да е...

от Даниел Ма̀ргнов
24/12/2022
Следващ пост
Могат ли да се променят хората?

Могат ли да се променят хората?

  • екип ракета 🚀
  • city vibes
  • нещо от архива 🌺
  • the shadow man 🫥
  • supernova 💥
  • Нова година, нов кеф. ✨
  • Горската нинджа 🥷🏻
  • “Настоящето й миналото време
навярно заедно минават в бъдещето време,
а бъдещето се съдържа в миналото.
Ако цялото време винаги съществува,
цялото време е непоправимо.
Което е могло да бъде, е абстракция —
постоянна възможност
само в света на разсъжденията.
Което е могло да бъде и което е
сочат към един и същи край — все в настоящето.
Стъпки отекват в паметта
през прохода, по който не поехме,
към врата, която не отворихме
към градината с розите.”  Томас Стърнс Елиът - Бърнт Нортън
  • Политика за Поверителност

© 2023 Даниел Мàргнов

Няма резултати
Виж всички резултати
  • НАЧАЛО
  • ИЗКУСТВО
  • ОТНОШЕНИЯ
  • СЕБЕПОЗНАНИЕ
  • ПИСАНИЦИ
  • ЗА МЕН

© 2023 Даниел Мàргнов