Даниел Маргнов
  • НАЧАЛО
  • ИЗКУСТВО
  • ОТНОШЕНИЯ
  • СЕБЕПОЗНАНИЕ
  • ПИСАНИЦИ
  • ЗА МЕН
Даниел Маргнов

Могат ли да се променят хората?

Даниел Ма̀ргнов от Даниел Ма̀ргнов
в Отношения
A A
Могат ли да се променят хората?

David Friedrich, Caspar | “The Monk by the Sea” | 1809

Променят ли се хората? Всеки от нас си е задавал този въпрос. И макар да звучи някак общо, сякаш питаме ей така, по принцип, в него винаги се крият лични и често болезнени мотиви. Най-често го задаваме с доза отчаяние, когато сме във връзка с някой, който обичаме, но по един или друг начин наранява нас или себе си. Или когато за пореден път сме разочаровани от себе си, било то защото толерираме нечие грубо отношение, или защото сме се поддали на някоя наша слабост (човек или адикция). За съжаление знаем, че единственият очевиден отговор ще ни донесе разочарование, но понеже сме неспособни да се справим с дадената ситуация, предпочитаме да вярваме, че може би има някаква, макар и незначителна надежда, да получим позитивен отговор. Все пак, инвестирали сме прекалено много емоции и време за да се откажем. И така, с един единствен проблемен човек на ум, започваме да се чудим за човешката природа като цяло и колко гъвкава може да се окаже.

Можем да се запитаме добре ли е изобщо да искаме някой да се промени? Отговорът на онези, които ни тормозят, най-често ще е възмутено „не“. Мантрата, която ни повтарят е „Обичай ме такъв, какъвто съм“. Но реално погледнато, само перфектен човек би отрекъл, че може би има нужда да израсне малко, за да изживее по-пълноценно любовта на друг. А понеже такъв не съществува е редно да допуснем, че всички умерено добронамерени и прилични призиви за промяна трябва да бъдат чути с добра воля и ако са разумни да се подходи с определена сериозност. Онези, които настръхват при предположението, че може да се наложи да се променят, парадоксално издават най-ясните доказателства, че може да имат сериозна нужда от вътрешна еволюция. Всеки път, когато повдигнем темата, те ни атакуват с агресивни обвинения, че сме жестоки, последвани от пресилена реакция, с която да ни накарат да престанем. Същата вечер обаче, изчакват тъмнината и интимността на спалнята, където да се разпаднат и да признаят, че имат проблем, за да проявим състрадание, а на сутринта отново яростно отричат, че може да има нещо нередно. В даден момент сякаш разбират призива ни за промяна, но след това, в момент, когато наистина има значение, се държат сякаш никога не са признавали подобно нещо.

Whadcock, Caspar | “Toward Eventide” | 2016

Защо промяната се оказва толкова трудна? Всъщност не е, устойчивият на промяна човек просто не е сигурен какво не е наред с него и дали ще успее да промени поведението си, след като проблемът бъде посочен. Целият му характер може да бъде структуриран около стремеж да не се замисля или да не се чувства по определен начин. Всеки сблъсък с дадената тема ще бъде отблъскван чрез агресия или обидено раздразнение към всеки, който се опита да го предизвика. Такива хора се стремят да са постоянно заети с нещо, било то работа или някое хоби, или пък вреден навик като пиене или компулсивно ядене на вредни храни.

С други думи, на неспособния да се променя човек не само му липсват знания как да извърши подобна трансформация, той е подсъзнателно блокиран да не ги придобива. Съпротивлява се, защото бяга от нещо изключително болезнено в миналото си, с което е бил твърде слаб или безпомощен да се справи, и срещу което все още не е намерил силите да се изправи. Тоест нямаме си работа с човек, който не иска да се промени, имаме си работа с травмиран човек.

Част от проблема е да осъзнаем срещу какво се изправяме. Липсата на промяна може да изглежда толкова разочароваща, защото не можем да разберем кое му е трудното да се промениш. Не може ли просто да се държат малко по-различно? Но ако вземем предвид пълния мащаб на това, пред което този човек някога е бил изправен, и условията, в които се е формирал умът му, бихме били по-състрадателни и по-реалистични в очакванията си.

Същевременно онова, което е наистина важно за нас, е да си зададем въпрос, който може да ни се стори едновременно несправедлив и доста труден: като се има предвид колко ясни са доказателствата за липса на промяна в даден човек и, следователно за липса на реалистична надежда, че някога ще получим онова, което искаме, защо сме още с него? Защо се опитваме да отворим врата, която не може да бъде отворена и се връщаме към повтарящо се разочарование, надявайки се на различен резултат? Коя част от нас е толкова травмирана, че не може да си позволи да сложи край? Каква част от нашето минало повтаряме отново и отново, попадайки в непрекъснат кръговрат от надежда и разочарование? Човекът отсреща ли наистина искаме да спасим, или детето в нас, което някога не е било спасено? И ако говорим за промяна, възможно ли е един ден да се превърнем в хора, които не седят, чакайки безкрайно други хора да се променят? Можем ли да станем по-безкомпромисни в пресяването на другите и допускането само на онези, които реално могат да отговорят на нуждите и желанията ни?

Всеки от нас може да си отговори на всички тези въпроси и да се запита дали самият той всъщност няма нужда да се промени. Да започне да уважава себе си повече и да не допуска да бъде жертва на нечии травмиран ум; да започне да се обича повече и да не позволява да е с някой, който не може да отговори на нуждите му; да започне да работи над себе си (или дори да посети специалист), за да преодолее онези тежки моменти от миналото си, които днес го карат да вярва, че не заслужава повече от онова, което очевидно го наранява.

В заключение е важно да се запитаме дали можем да сме по-категорични в прилагането на здравословна доза решителност, за да напуснем онези, които неуморно ни отблъскват? И дали не е време да преустроим умовете си, за да успеем с времето да се превърнем в хора, които не се чудят твърде дълго дали и кога хората могат да се променят и така самите ние да бъдем промяната, за която толкова копнеем.

За мен

Даниел Маргнов

Даниел Мàргнов

Life Coach

Здравей, аз съм Даниел! Създател съм на платформата за самопознание ЕВДЕМОН. Занимавам се с life coaching и съм сертифициран в областта на клиничната психология.

Instagram

  • екип ракета 🚀
  • city vibes
  • нещо от архива 🌺
  • the shadow man 🫥
  • supernova 💥
  • Нова година, нов кеф. ✨
  • Горската нинджа 🥷🏻
  • “Настоящето й миналото време
навярно заедно минават в бъдещето време,
а бъдещето се съдържа в миналото.
Ако цялото време винаги съществува,
цялото време е непоправимо.
Което е могло да бъде, е абстракция —
постоянна възможност
само в света на разсъжденията.
Което е могло да бъде и което е
сочат към един и същи край — все в настоящето.
Стъпки отекват в паметта
през прохода, по който не поехме,
към врата, която не отворихме
към градината с розите.”  Томас Стърнс Елиът - Бърнт Нортън

Най-четени

  • Да се събудиш преди да заспиш

    0 споделяния
    Сподели 0 Tweet 0
  • Обичта на другите идва с обичта към себе си

    0 споделяния
    Сподели 0 Tweet 0
  • Могат ли да се променят хората?

    0 споделяния
    Сподели 0 Tweet 0
  • Защо не харесваме себе си

    0 споделяния
    Сподели 0 Tweet 0
  • Защо никой не ни оценява?

    0 споделяния
    Сподели 0 Tweet 0

Хвърчаща мисъл

Категории

  • Изкуство (6)
  • Отношения (5)
  • Писаници (4)
  • Себепознание (5)

Свързани постове

Най-коварната манипулация (Gaslighting)
Отношения

Най-коварната манипулация (Gaslighting)

Всеки от нас, рано или късно се убеждава, че взаимоотношенията между хората не винаги са безкористни. Често се срещаме с...

от Даниел Ма̀ргнов
24/12/2022
Обичта на другите идва с обичта към себе си
Отношения

Обичта на другите идва с обичта към себе си

Никое създание в природата не е способно да мрази себе си. С едно изключение - човекът. Това наше качество е...

от Даниел Ма̀ргнов
28/12/2022
Защо мислим, че всички са лоши
Отношения

Защо мислим, че всички са лоши

Понякога ни се струва, че сякаш всички наоколо имат задни мисли и, като че ли не са останали хора, с...

от Даниел Ма̀ргнов
24/12/2022
Следващ пост
Защо никой не се интересува от нас?

Защо никой не се интересува от нас?

  • екип ракета 🚀
  • city vibes
  • нещо от архива 🌺
  • the shadow man 🫥
  • supernova 💥
  • Нова година, нов кеф. ✨
  • Горската нинджа 🥷🏻
  • “Настоящето й миналото време
навярно заедно минават в бъдещето време,
а бъдещето се съдържа в миналото.
Ако цялото време винаги съществува,
цялото време е непоправимо.
Което е могло да бъде, е абстракция —
постоянна възможност
само в света на разсъжденията.
Което е могло да бъде и което е
сочат към един и същи край — все в настоящето.
Стъпки отекват в паметта
през прохода, по който не поехме,
към врата, която не отворихме
към градината с розите.”  Томас Стърнс Елиът - Бърнт Нортън
  • Политика за Поверителност

© 2023 Даниел Мàргнов

Няма резултати
Виж всички резултати
  • НАЧАЛО
  • ИЗКУСТВО
  • ОТНОШЕНИЯ
  • СЕБЕПОЗНАНИЕ
  • ПИСАНИЦИ
  • ЗА МЕН

© 2023 Даниел Мàргнов