ревю

“Кутия за Птици” на Джош Малерман

   Тази книга извървя дълъг път преди да я прочета. Мистериозната ѝ корица дълго време отвличаше вниманието ми по време на някои от редовните ми посещения в книжарницата. Сетне, когато се реших да си я купя отлежа в библиотеката ми повече от година, през която различни приятели я взимаха, прочитаха и ми я връщаха с възхищение, а аз си повтарях, че ще я започна веднага щом прочета поредната, с която съм се захванал . Така редът ѝ дойде в един от онези мигове, които сигурно много от вас имат - мисловната реплика “няма да си купувам повече книги, докато не прочета тези, които вече имам.”. Това разбира се не се случи, защото щом я прочетох нямаше как да не изтичам до книжарницата за останалите книги на Малерман, и макар да прочетох някои от тях, останалите отлежават в очакване.
   Та “Кутия за птици”…
   Първото, което ме грабна и не ме остави до самия край бе стилът на автора. Тези кратки, въздействащи изречения, които се подреждат в също толкова кратки глави, за да се свържат в един напрегнат сюжет. Сюжет, в който на авторът му липсва инструмент с важността на фундаментално сетиво като зрението. След като я прочетох именно това беше нещото, с което опитвах да запаля и приятелите си - героите в “Кутия за птици” нямат право да поглеждат навън. Това и факта, че цялата книга е разказана в трето лице от субективен полу-всезнаещ разказвач ме караха да се питам как ли ще успее да се справи Малерман, предвид факта, че е дебютната му книга. Отговорът на този въпрос ми беше особено важен, за да знам дали ще е нов автор, който доволно да следя и обичам или някой с амбиция, която не успява да покрие.
  • Text Hover
   За себе си съм открил, че най-важното в една книга е достоверността ѝ, което е от особено значение при дистопичните романи, защото ако разказвачът успее да ме убеди, че бъдещето реално би могло да изглежда по определен начин, то книгата моментално се нарежда сред любимите ми. При “Кутия за птици” това условие е постигнато на задоволително ниво. Тук е важно да отбележа, че шокиращото начало, което ни потапя директно в невъобразимата реалност на героинята, създаде у мен моментално напрежение и чудене дали авторът ще успее да оправдае случващото се чрез предисторията. Да, Малерман определено успява. Тишината навън, барикадираната къща, двете деца, които предполагаемата им майка нарича “момчето” и “момичето” вместо с лични имена. Все въпроси, които човъркат съзнанието, докато сюжетът се разгръща подобно на пъзел. 
   Възхищавам се на автори, които не правят компромис със стила си. Това обаче, почти винаги налага компромиси с някои от ключовите елементи на сюжета, а в случая с “Кутия за птици” това са героите. Не успях да ги опозная и да заживея с тях. Останаха плоски и на моменти действията им не ми се връзваха. Голяма част от тях сякаш съществуват само за да обслужат някоя конкретна сцена, което ги прави очаквани и повърхностни.
  • Text Hover
   Въпреки това темата за приспособимостта на човека е развита прекрасно и ме остави не-безпристрастен. Докато четях се замислих колко може да понесе човек и къде е границата, след която няма връщане назад. Шахматно редуване на сегашното положение и девет месечната предистория допълнително изострят напрежението и читателят може да направи контраст между едно нормално момиче и умопомрачена жена, в която се превръща още от първите страници.
   Може би това, че “Кутия за Птици” отлежа на рафта ми все пак се оказва нещо хубаво, защото когато я прочетох, буквално на един дъх, щеше да ми е трудно да дочакам следващата книга на Малерман. Сега след като познавам още няколко от романите му оставам на мнение, че дебюта му ми остава любим, въпреки кекавата филмова адаптация по него от 2018г.. За финал ще перифразирам последното изречение от анотацията на книгата:
   Предстои ви опасно пътешествие в свят, в който един поглед може да ви коства живота…
  • Text Hover
"Кутия за Птици"
първо издание, 2015.
Автор: Джош Малерман
Издателство: DejaBook
Корица: Живко Петров
Брой страници: 80
ISBN 978-954-28-1714-7

© кадри "Bird Box" (2018); Netflix

Author


Avatar

Daniel Margnov

Обичам книги с неочакван край, мистерии, фантастика и психо-трилъри. Интересни са ми философията, човешката психика, вярата и митологиите. Пиша поезия, проза и всичко между тях. Понякога се захващам с ревю на книга или музикален проект, а понякога просто коментирам цитати, или разтягам някакви мои мисли, за да ги разбера по-добре.