ревю

Norman Rockwell на Lana Del Rey

“Goddamn man-child
you fucked me so good
that I almost said I love you”

   Именно с тази iconic фраза Лана ни повежда към поредното пътуване през фантазиите си. Само няколко секунди след началото на първата песен, чието име носи и самият албум, сме опиянени от екзотиката на Калифорния и безгрижието на лятото, където границата между мечтите и реалността не съществува. Всеки следващ трак изгражда усещането за съзерцание и неусетно се пренасяме на брега на морето с коктейл в ръка, разбира се, изпит наполовина. 😉
   Въпреки тази закачливост, не трябва да подхождаме с лековатост към Norman Fucking Rockwell, защото под игривата повърхност се крие много дълбочина и майсторство. Разбира се, като един тотален Лана фен, няма как да очакваш да напиша нещо друго, но е важно да отбележа, че NFR не само бележи кулминацията в кариерата на музикант, павирал пътя за изпълнители като Lorde, Billie Eilish и др., но се противопоставя и на всичко, което е поп музиката днес.
   Но да оставим това във въведението и да преминем нататък. Важно е да отбележа, че върху по-голямата част от NFR, Лана работи само с един продуцент, което обуславя хомогенността между песните. Става дума за небезизвестният Jack Antonoff, който в NFR получава тотална свобода и това си проличава в дългите над минута инструментални соло изпълнения, разпръснати из целия албум. Лана също остава вярна на творческите си импулси и симбиозата между нея и Antonoff ражда песни по 5-6 минути, както и най-дългата в кариерата ѝ - Venice Bitch, със зашеметяващата продължителност от 9:38. Не се стряскай - именно тя е един от диамантите в албума, на който ако дадеш шанс може да изпиташ усещания, които малко артисти предизвикват. В албума проблясват и други екстравагантности като 5 минутната Cinnamon Girl със своите разкошни инструментали или закриващата проекта, малко над 5 минутна песен, носеща името "Hope Is a Dangerous Thing for a Woman Like Me to Have – but I Have It”. Да, предупредих те - Лана не прави компромис с музиката си и, макар името да е леко смущаващо, песента е минималистичен шедьовър с препратки към Силвия Плат и темата за психичното здраве. А пожъналият не само критичен, но и комерсиален успех кавър на песента Doin’ Time на групата Sublime, може да ви впечатли със странното си видео, в което Лана е гигант, небрежно разхождащ се из центъра на L.A.
   Докато критиците реагираха с пренебрежение и дори възмущение към първите албуми на Лана, то с годините оценките им претърпяха сериозни промени и NFR се оказва най-високо оцененият ѝ проект със завидните 87/100 точки в Мetacritic*. Важно е да отбележа, че когато става дума за Лана не говорим за поп музика, която да забавлява или разтоварва. Така, подобно на поезията, повечето песни в NFR, а и в дискографията ѝ като цяло, са нещо, което си пожелавате понякога, а не музика, която ще въртите на replay в колата си (ако не сте обсебени като мен, разбира се).
   И макар в музикално отношения албумът да е един от любимите ми за всички времена, няма как да не спомена и тоталното си разочарование от екипа, който стои зад дистрибуцията и маркетинга. Да, феновете на Лана вече кимат енергично. Говоря за ужасяващия хаос, който се оказа издаването на NFR, като започнем с обложката (на която btw компания на Лана прави Duke Nicholson) предизвикала полюсни мнения, преминем през изтичането на част от албума в интернет, домашно заснетите клипове към някои от песните (по повод на което се появи и перифразата iPhone Is a Dangerous Thing for Lana and her sister to have to Have – but they Have It) и стигнем до отмяната на европейското ѝ турне само ден преди началото му (да, и аз имах билет, да и аз съм от възмутените!). Всичко това кара нас почитателите ѝ да поемем дълбоко въздух и да си припомним част от една нейна по-стара песен - “but you got the music, don’t you?”, с която ще се съглася.
   Дали и ти ще се влюбиш в NFR зависи най-вече от това, дали този стил музика ти допада, защото Лана или я обичаш или не. Няма средно положение.
  • Text Hover
Norman F*cking Rockwell
Lana Del Rey
Година на излизане: 2019г.
Музикален лейбъл: Polydor; Interscope
* metacritic e сайт, който обединява всички ревюта на официалните музикални (и не само) критици

Author


Avatar

Daniel Margnov

Обичам книги с неочакван край, мистерии, фантастика и психо-трилъри. Интересни са ми философията, човешката психика, вярата и митологиите. Пиша поезия, проза и всичко между тях. Понякога се захващам с ревю на книга или музикален проект, а понякога просто коментирам цитати, или разтягам някакви мои мисли, за да ги разбера по-добре.