статия

Феминизъм в “Под Игото”

   Не, няма грешка в заглавието. Не знам за теб, но докато съм чел “Под Игото” в ученическите си години, нито съм знаел какво е “феминизъм”, нито съм се вълнувал от нещо друго освен сюжета. Наскоро реших да си припомня Вазовия magnum opus, но този път в аудио вариант и определено се изненадах, когато попаднах на откъса по-долу.
   Темата за човешките права е толкова буквално засегната в романа, че се запитах дали е случайно? Не съм се ровил по въпроса, но се зачудих дали целта на Вазов е била да говори за равните права на жените, само за да ги отхвърли, чрез отговора на останалите герои, като “модни фрази”, или напротив - искал е да засегне темата, за да я отвори пред българското възрожденско общество. Допускам второто, понеже въпросните реакции ми изглеждат пародирани и донякъде демонстрират недостатъците на патриархалното общество, но е добре да се има предвид, че може да ми изглеждат такива, защото ги наблюдавам от 2020г.
   Ти какво мислиш?
Глава XXII: "На Гости у Поп Ставря"
Под Игото - Иван Вазов

   — Според мене, да оставят тая Милка свободна; защо да я насилват непременно да се венчава? — каза Кандов.
   Дядо поп изгледа Кандова.
   — Как, да се не венчава? — попита в недоумение.
   — Да я оставят свободна, и тя има човешки права — каза натъртено студентът.
   — Ама как свободна? Да си дигне ризата на прът ли? Да се разберем де!
   — Странни понятия за човешките права — забележи Николай Недкович.
   — Щом не стеснява свободата на другите, може да живее, както обича, няма нищо — обясни Кандов.
   — И ако стане най-разкошна, пак няма нищо? — попита попът.
   — Как най-разкошна?
   — Республика де! — поясни нетърпеливо попът.
   Кандов го погледна в недоумение.
   Недкович му разправи ниско значението, което попът произволно даваше на тия думи.
   — Тук е работата за принципа — отговори важно Кандов. — Напредналите идеи на нашия либерален век се стремят да еманципират жената от робската подчиненост на мъжа, наследие от варварските епохи.
   — Демек, какво излазя от това? — попита попът, който не разбра нищо.
   Кандов продължи обърнат към Огнянова и Недковича:
   — Съвременната наука признава на жената еднакви способности с мъжа и равни права с него. Тя е била до днес жертва на цял ред глупи предразсъдки, които са стягали в железни окови волята й; тя е пъшкала под бремето на унизителни задължения, наложени ней от тиранията или животинските инстинкти на мъжете. Цяла върволица форми и узаконения са създадени за нея, да я препъват на всяка стъпка в живота!
Кандов говореше с убеждение. Той беше честно сърце; неразборчивото гълтане утопиите на разни социалистически доктринери беше смутило в него понятията за истина и лъжа; звучните слова и окръглените модни фрази значеха за него повече от реалната правда на живота; но той беше поразен от новостта им и желаеше да блесне с тях. Кандов страдаше от болезнения идеализъм на средата, дето бе живял досега. За да се отрезви, стигаше да постои няколко време в България.
   — И що значат, кажете ми — продължи студентът, — ония громки думи: целомъдрие, брак, съпружеска вярност, свети майчини обязаности и други нелепости? Просто експлоатация на слабостта на жената!
   — Гаче го чете на книга! — пришушна си попът.
   — Господин Кандов — възрази Недкович, — всеки разбран човек съчувствува на идеите, които изказахте в началото. Но вие правите вратоломен скок и падате в безумна крайност. Вие отхвърляте законите — не на мъжа вече, а на природата; вие подравяте вечните основи, на които стои човешкото общество. Какво ще стане в света, ако унищожим брака, фамилията, майката и отнемем на жената високото й призвание?
   Тук дядо поп разбра и се намуси.
   — Аз искам еманципацията й.
   — Пардон, вие искате деградацията й — обърна се Огнянов.
   — Господин Огнянов, чели ли сте философите, които са писували по женския въпрос? Съветвам ви да ги четете.
   — Кандовче! Кандовче! — обърна се попът. — Ами ти чел ли си евангелието?
   — Чел съм… някога.
   — Ти знаеш ли там, дето казва: Жены, своимъ мужемъ повинуитеся? И по-нататък: Сеги ради вставитъ человекъ отца своего и матеръ и прилепится къ жени своеи?
   — Аз се основавам само на здравата наука, дядо попе.
   — Ами от господьовата наука коя е по-здрава? — подзе сърдито дядо поп. — Ти, Кандовче, тия протестантски мисли да ги извадиш из главата си, дядовата. Бракът е тайнство великое. Без брак може ли се бе, синко? Тогава защо е черквата, защо е вярата, защо са свещеници, когато хората ще се развъждат като свинете — без венчавка, без благословия божия?
Източник на откъса: "Словото" (http://www.slovo.bg/)
© Изображения: "Портрет на Вазов" и "Тайната Вечеря", Александър Божинов

Author


Avatar

Daniel Margnov

Обичам книги с неочакван край, мистерии, фантастика и психо-трилъри. Интересни са ми философията, човешката психика, вярата и митологиите. Пиша поезия, проза и всичко между тях. Понякога се захващам с ревю на книга или музикален проект, а понякога просто коментирам цитати, или разтягам някакви мои мисли, за да ги разбера по-добре.