ревю
“Втора кожа” на Катерина Стойкова
здравей втора кожа
полепна по мен
като че винаги те е имало
“Втора кожа” на Катерина Стойкова е от онези книги, които няма как да не сте чували ако следите новини, свързани с литературата у нас. През 2018г. шумът около нея се разрази като горски пожар и от всякъде ни заливаха хвалебствия и възхита. Не знам за вас, но аз винаги проверявам нещата, които са накарали много хора да изкажат мнение, като гледам да подхождам без очаквания.
Въпреки публичността около издаването ѝ, “Втора Кожа” не може да бъде наречена комерсиална. Дори напротив, тази книга се оказа специално преживяване, което според мен не е за всеки. Нужно е да ѝ отделиш време, в което да отвориш съзнанието си и да се подготвиш да бъдеш докоснат по онези струни, потрепващи дълбоко у всеки от нас щом се сблъскаме с нещо истинско. И дори след време да забравиш думите, то начина, по който са те накарали да се чувстваш, ще остане в сърцето ти завинаги.
Бих нарекъл проекта “концептуален” заради фрагментарния сюжет, който се налага да събираш измежду страниците парче по парче. Слепени с доза емпатия обаче, тези отделни части могат да накарат читателя да изпита болката от една незарастваща рана, сякаш зинала на собственото му сърце. И дори да се окаже, че историята е далеч от житейския ти опит, тя става част от теб, кара те да кървиш и да си задаваш онези въпроси, които нямат нужда от отговори.
Тази концептуална природа обаче, налага текстовете да следват определена линия и във “Втора Кожа” рядко откриваме самостоятелно и пълнокръвно стихотворение, което да съществува извън контекста на цялото. Всяко струпване на думи изглежда по-скоро като нервен възел, част от един цял организъм, който не може да съществува без отделните си елементи. Всичко това е обгърнато с невидимия воал на автобиографичния сюжет, който подобно на жив епидермис, е еластичен и пулсиращ.
Поетесата смело изрича онези тайни, пазени не толкова от другите, колкото от себе си. Страхът вече го няма, тъгата и болката са превърнати в части от самата душевност и нищо не е останало на повърхността. Травмата е попила дълбоко в тъканите и макар читателя да усеща думите като пълзящи под кожата буболечки, то авторката е свикнала с тях, приела ги е, превърнала ги е във втора кожа.
Кратките обръщения към вътрешни състояния, като депресията и страха, са допълнителен слой детайлност, която обогатява текстурата и придава завършеност на цялата книга. А финалът, който остава отворен завинаги по един съвършено естествен начин показва, колко погрешно е да се смята, че е възможно животът отново да бъде какъвто е бил преди травмата. Излекуването не се крие в това да си отново цял, а в това да продължиш да живееш, макар и никога цял отново.
Разбира се, “Втора кожа” има своите недостатъци, но когато нещо е толкова истинско, то става живо. А всичко живо е такова каквото е - съвършено в своето несъвършенство.
"Втора Кожа"
първо издание, 2018г.
Автор: Катерина Стойкова
Издателство: ICU
Художествено оформление: ЛЮБА ХАЛЕВА
Брой страници: 296
ISBN 978-619-7153-33-0
Author
Обичам книги с неочакван край, мистерии, фантастика и психо-трилъри. Интересни са ми философията, човешката психика, вярата и митологиите. Пиша поезия, проза и всичко между тях. Понякога се захващам с ревю на книга или музикален проект, а понякога просто коментирам цитати, или разтягам някакви мои мисли, за да ги разбера по-добре.
