ревю

“Киберпънк”-ът на ShadowDance

   Ще започна с кратко инфо за ShadowDance за да няма неразбрали. Това е платформа/онлайн списание, където екип от начетени хора не спира да бълва качествени текстове, свързани с фантастиката във всичките ѝ проявления. Подвизават се из интернет пространството от близо две десетилетия и са култивирали силна база от четящи хора (сред които и аз самия), които ги следят неизменно.
   Преди близо половин година въпросният екип стартира кампания за набиране на средства с цел издаване на първото си физическо издание, а темата се оказа киберпънка. Спомням си, че в момента, в който видях темата ме жегна някаква особена носталгия по неслучило се бъдеще. В ума ми моментално изникнаха асоциации за дъждовни мегаполиси и неонови табели и, докато натискам бутона “поръчай”, неволно се запитах актуално ли е въобще да говорим за киберпънка през 2019?
  • Text Hover
   Кампанията за набиране на средства се оказа супер успешна, което не ме изненада предвид репутацията на ShadowDance и скоро държах списанието в ръцете си. Тук ще уточня, че е малко странно да говоря за това издание като за списание. Със своите почти 300 страници (в онлайн версията дори повече) и качеството си на изработка напомня по скоро на енциклопедия, която искаш да притежаваш и да отваряш понякога за справка, отколкото на гланцирано списание, което мудно да прелистваш, докато си пиеш кафето. Илюстрациите и оформлението са смели и модерни, като едновременно се подчиняват на киберпънк естетиката, но и остават супер актуално, предвид сегашните залитания на популярната култура към късните ’90. Така че, ако трябва да отговоря на въпроса си от по-горе - явно със своя “Киберпънк” ShadowDance са яхнали тренд, който не си давах сметка колко на място е през 2019, а също и през сегашната 2020 година.
  • Text Hover
   Съдържанието също ме накара да се усмихна още от самото начало. Страхотен език, плавно преливане в различните теми и (според мен най-впечатляващото) въвеждаща статия, която изпълнява функцията на атлас. А повярвайте ми, из териториите на такъв обем от страници имате нужда от такъв.
   Освен оформлението ми беше важно да проверя дали екипът е направил компромис със съдържанието, за да позволи по-голяма достъпност и комерсиалност на проекта. За щастие създателите са останали верни на себе си и почитателите си и текстовете определено не са за широката публика. “Кибрпънк”-ът на ShadowDance няма обречеността да се комерсиализира и превърне във формула за успех, както самия жанр, а дори напротив - има потенциала да възпита по-висока читателска култура в публиката си, което е особено важно в епохата на все по-опростените и лесно-смилаеми текстове.
   Предвид това няма смисъл да навлизам в детайли за самите публикации, но още в статията-атлас ще усетите, че на киберпънка му предстои да бъде подложен на прецизна дисекция, а когато затворите последната страница ще го познавате като стар приятел. С мен поне се получи така.
  • Text Hover
   Друг важен момент, на който искам да обърна внимание са разказите на български автори. Именно те се оказват пикантната подправка, която дава завършек на целия проект. Тази нова платформа дава едно свежо поле за изява, особено за залитащите към фантастиката. Не че това не е възможно в сайта на ShadowDance, но за разлика от там, хартиеното списание позволява на текстовете да добият физическо измерение, което би зарадвало всеки пишещ.
   Между кориците също открих статии за филми, музика, видео игри, както и препратки към всякакъв вид произведения, свързани с киберпънка. Това застъпване на различни територии като гейминга, музиката, литературата и киното е особено важно и допринася за обогатяването на общата култура, превръщайки се в едно интерактивно образование по киберпънк. В този ред на мисли, някои статии са толкова различни помежду си, че чак се питаш дали още говорим за същото, което позволява да се усетят нюансите в самия жанр и създава умение за разграничаването им.
   Не искам да звуча cringe, но ми беше кеф да чета текстовете и заради самия стил на писане. На много места си личи размаха на автора и подхода към статията, като към литературна творба, в която всяко изречение е заредено с достатъчно информация, но същевременно доставя удоволствие с подбора си на думи и препратки.
   Шапка свалям на целия екип за гигантският труд, който са хвърлили по реализацията на този проект и желанието им да бъдат максимално изчерпателни, но именно тази изчерпателност води и до единствената ми критика. През цялото време ми беше трудно да подходя към списанието като към списание. Обемът ме накара да отлагам четенето за друг ден и, макар дигиталната версия* да помогна на моменти, това усещане ме накара да се замисля за вариант, който лично аз бих предпочел.
   Представих си цялата тази информация разпределена в четири (или два) броя, които да излизат веднъж седмично (или на две седмици) в нещо като “Месец на Киберпънка”. Струва ми се, че този вариант би ми бил супер удобен за много хора и би допринесъл за по-голяма достъпност, без компромис с качеството. Това разбира се са мои разсъждения и идват от човек, който стои и си чете от вкъщи, а не се е захванал с огромния труд зад кулисите. Именно затова оставям тази си критика по-скоро като посока на мисълта, с която ще се радвам ако провокирам някой от екипа, отколкото като някакъв негатив.
   В заключение само ще кажа, че ако си четящ човек, който има слабост към фантастичните жанрове трябва да имаш “Киберпънк”-а на ShadowDance, а ако не съм те убедил в тази статия защо това е така, ще използвам и последния си аргумент - защото трябва.
  • Text Hover
"Киберпънк"
Година на издаване: 2019г.
Издава: ShadowDance
Брой страници: 272
ISBN 977-268-3036-00-3

* всеки закупил изданието получава и дигитална версия с допълнителни матеряли по e-mail
© Изображения: ShadowDance

Author


Avatar

Daniel Margnov

Обичам книги с неочакван край, мистерии, фантастика и психо-трилъри. Интересни са ми философията, човешката психика, вярата и митологиите. Пиша поезия, проза и всичко между тях. Понякога се захващам с ревю на книга или музикален проект, а понякога просто коментирам цитати, или разтягам някакви мои мисли, за да ги разбера по-добре.